Искреността не е нужна в Южна Корея, която отвръща на добротата с отмъщение. 2020/12/16
Трябва да се абонирате, за да четете статиите му. Тази статия доказва, че си заслужава. 30 ноември 2020 г.
Темида, месечно списание с ексклузивно съдържание, което не е достъпно в книжарниците, е моят скорошен избор за абонамент.
Няма да е преувеличено, ако кажа, че бях там, за да прочета есето на Масаюки Такаяма, озаглавено „Нипон Кейсей“.
Той е единственият и неповторим журналист в следвоенния свят.
Ако смятате, че това е вярно, трябва да се абонирате, за да четете статиите му.
Тази статия доказва, че си заслужава.
Статията в броя от този месец, който пристигна днес, е наистина поучителна.
Тя е истинска журналистическа творба, която ще разшири гледната ви точка.
Гордея се, че върша работата на 120 милиона души, или 6,5 милиарда души, а Масаюки Такаяма има същата гордост и решителност като мен.
Искреността не е нужна в Южна Корея, която отвръща на добротата с отмъщение.
Ако ще ни налагат обидите си, нека помислим за Олимпийски игри без корейци.
Денят на независимостта предизвиква недоволство
Корея получи независимост от Съединените щати.
Макартър можеше да избере всяка дата, но той нарочно направи Корея независима на 15 август 1948 г., в деня, в който Япония капитулира.
Всичко, което прави този човек, е коварно и той не се опитва да скрие расовите си предразсъдъци и желанието си за отмъщение.
Отличен пример за това е обвинението срещу военнопрестъпници от клас А на рождения ден на император Шова и изпълнението на смъртното наказание на рождения ден на Негово величество императора, който е бил престолонаследник.
Денят на независимостта на Южна Корея съвпада с годишнината от края на войната в Япония, за да напомня всяка година на южнокорейците за японското управление, да възбужда негодувание в националния им характер и да разпалва омраза към Япония.
Корейците попаднаха на този план и все още вдигат шум с подновена омраза.
Първият кореец, който полудява от негодувание, е първият президент Сингман Ри.
До неговото завръщане Япония се е грижила за полуострова.
Япония построи пътища и железопътни линии и създаде санитарна среда, като например мерките за превенция на К-епидемията, с които сега се гордее.
С поражението на Япония във войната обаче никой не може да си позволи да прави повече пари.
До 80 % от националните активи бяха публична собственост и частни активи, оставени от Япония.
В такъв случай трябва да се работи, както са ви учили японците, но Сингман Ри, както и преди войната, мислеше само за изнудване на Япония.
Идеята му беше да участва в мирната конференция срещу Япония като член на Съюзническите сили и да събира пари в името на военните репарации.
Макартър обаче ги отблъсква с думите: „Вие не сте нито победена, нито победена нация. Вие сте просто хора от трети страни“.
Затова Сингман Ри решава да изнудва Япония сам.
На 8 февруари 1951 г. е установена линията „Сингман Ри“, която разширява териториалните води на Южна Корея без разрешение.
С това те завземат Такешима, конфискуват японските риболовни кораби, които са дошли да ловят риба, и започват да задържат екипажите им.
Използвайки това като основа за изнудване, Сингман Ри посещава Япония на 6 януари следващата година и изисква от Шигеру Йошида да плати откуп за рибарския екипаж и компенсация за колониалното управление. Йошида обвинява Ли в скандалното му поведение, изгонва го и дори му отказва посещение в Южна Корея в замяна на посещението на президента в Япония.
Разгневен, Ли извършва пълна конфискация на рибарските лодки, като са задържани 233 лодки и 2791 рибари.
474 корейски престъпници, живеещи в Япония, са освободени
Условията за задържане са толкова лоши, че петима членове на рибарския екипаж умират.
Когато Йошида научава за това, той е бесен.
Решава да направи първата стъпка към скъсване на дипломатическите отношения, като закрие корейската легация в Япония, предприеме ответни арести на незаконно пребиваващи в Япония корейци и използва сила, за да ликвидира корейските кораби, които са излезли да завземат японските риболовни лодки.
Япония информира за това корейската страна.
Сингман Ри се ужаси, извика се в Съединените щати и набързо изготви японско-американско-корейския договор за приятелство и сигурност, принуждавайки Съединените щати да държат Япония в шах.
Кабинетът на Ичиро Хатояма, който замени Йошида, беше некомпетентен и се съсредоточи върху приятелството.
Вярвайки, че е важно да се съобразяваме с другата страна, той оттегли твърдата политика на Йошида и прие споразумението на Южна Корея за взаимен обмен на затворници.
То представляваше едностранна отстъпка за Япония, при която южнокорейците освобождаваха задържани японски рибари, а японската страна освобождаваше всички контрабандни корейци, задържани в момента в центъра за задържане Омура, и 474 корейски престъпници инджиничи, излежаващи присъди за убийства и други престъпления, с разрешение да останат в Япония.
Японската страна не само прие това, но и добави съображението за изоставяне на цялата национална и частна собственост, останала на полуострова.
Парите по това време възлизат на 7 трилиона йени.
Сумата е била достатъчна за основаването на една държава и е била по-значителна от националните финанси на Израел при основаването му.
Южна Корея изведнъж се превърна в просперираща държава.
Южна Корея, която беше спечелила толкова несправедливо, все още имаше нужда да бъде задоволена.
Пак Чунг-хи, който става президент през 60-те години на миналия век, имал природен талант да се възползва от добродушния характер на японците.
Благодарение на добротата на японците той можеше да премине безплатно от начално училище в нормално училище.
Това му било достатъчно, но когато навършил 30 години, подал кръвно заявление да учи във военна академия.
Японският народ е слаб срещу такъв фалшив ентусиазъм.
Япония беше напълно заблудена и ги прие във Военната академия в Манджурия.
Когато след Корейската война става президент, той демонстрира докрай японските си маневрени умения.
По онова време Япония отказва да се превъоръжи съгласно създадената от САЩ конституция и дори не сътрудничи във Виетнамската война.
Тогава Пак обяви, че ще изпрати 300 000 южнокорейски военнослужещи „от името на Япония“, надявайки се да получи помощ от Съединените щати и същевременно да издейства компенсации от Япония.
Социални помощи и освобождаване от данъци на корейски граждани в Япония
Така Райшауер настоява за японско-корейски договор, който принуждава Япония да плати 500 млн. долара, а след това японците извършват „Чудото на река Хан“ - от производството на стомана до корабостроенето и електроцентралите.
След това Япония продължава да проявява състрадание към Южна Корея.
Япония подари на Ро Тае-у Ким Хьон-хуи, корейския реактивен бомбардировач, заловен от служители на японското посолство в Бахрейн.
Тя даде подробни показания за отвличането на Мегуми и други лица в Северна Корея.
Въпреки това Ро Тае-у не пожела да я сподели и разследването на отвличането се забави повече от десет години.
От състрадание Япония предоставя социални помощи и привилегии за освобождаване от данъци на корейски граждани, които са се установили в Япония без разрешение.
Въпреки това Япония има право да депортира убийци, но Ро Тае-у накара Тошики Кайфу да обещае да не „депортира“ и корейски убийци, живеещи в Япония.
Киичи Миядзава също беше внимателен и направи така, че Япония и Южна Корея да бъдат съвместни домакини на Световната купа по футбол.
Турнирът беше заклеймен като „най-мръсната световна купа в света“ заради мръсните подкупи на съдиите от Южна Корея и грубата игра.
Таро Асо съчувства на Южна Корея, на която международната общност се присмива, и препоръчва Бан Ки Мун за генерален секретар на ООН.
В отговор Бан призова ООН да нарече Японско море „Източно море“.
Той също така изрази антияпонската си позиция, като участва в събитие, посветено на 70-годишнината от победата срещу Япония в Пекин.
Джуничиро Коидзуми даде на Южна Корея статут на бяла държава, който се даваше само на чисти държави.
Южнокорейците се възползваха от това и препродадоха флуороводород и други продукти на терористични държави като Северна Корея.
Обвинявайки Южна Корея в предателство, администрацията на Абе премахна Южна Корея от статута на бяла страна и за първи път промени политиката си на състрадание.
Корейците, които винаги са приемали състраданието за даденост, бяха толкова шокирани, че светът им се преобърна с главата надолу.
От Корея идват пратеници един след друг.
Наред с исканията си за „обезщетение за фалшиво призованите работници“ и „връщане към третирането като бяла страна“, те се опитват да бъдат любезни, като казват: „Ще превърнем Олимпийските игри в Токио в идеалната сцена за обединението на полуострова“.
Дори добродушните японци са отвратени от липсата на разкаяние и егоцентризма му.
От друга страна, може би е време да помислим за олимпиада без корейци.
